» ЛИЧНОСТИ
начало » ЛИЧНОСТИ
сподели във  Facebook  Svejo.net 
Наски Корело от Корело бенд: Не се стремя към релакс, търся ангажираност
Интервю на Катя Златкова


Наски Корело (Атанас Андреев) започва да свири на китара още в младежките си години. Участва в група "Елит" и "Стоунхедж" в България, а през 1999 г. се установява в Чикаго. В настоящия момент Наски свири заедно с King Casey Band и Corelo band, а стилът на музиката си определя като не точно хеви метъл - соул рок или поуер рок.
Наски Корело за нещата от живота:


Катя Златкова: Наско, как я караш?

Наски Корело: Аз съм ОК винаги, хората винаги казват, че съм усмихнат, засмян. При мен всичко е нормално, както е нормално да бъдем в различни състояния и тъжни и засмяни, така че и при мен всичко е нормално.

КЗ: В момента ти свириш в King Casey Band и Corelo band, колко често репетираш с групите си и как намираш баланса между двете?

НК: Първо в King Casey Band Кейси се казва създателят на групата, с който сме приятели от много дълго време и той много така напира да правим репетиции често, пък аз съм този, който се дърпа въобще да не репетира. Той обаче иска да репетираме много, защото иска да постигне един вид немска вариация на група, така че по въпроса за репетициите винаги изпадаме в разногласия, ходя колкото се може по-малко, веднъж седмично. В моята банда вече нещата са други. Не разчитам на много репетиции, а на хора, които с малко труд, могат да дадат продукт, който да бъде качествен и с малко репетиции групата да стане железна. Значи не разчитам толкова на репетиции, а на чувството, изживяването, внушаването, отколкото на здраво свирене.

КЗ: Кога беше последната ти изява?

НК: Миналата събота в едно клубче "Кукус нест", нагоре към Гери, малко клубче, нищо особено, барче с две билярдни маси, шумно беше така. Ние вдигаме повече шум отколкото трябва. Аз казвам, ако има хора, които си запушват ушите и си тръгват, значи сме добре.

КЗ: Откъде произлиза творческия ти псевдоним Наски Корело?

НК: Това е много интересен въпрос. Още преди да дойда в Щатите, пообиколихме Европа: Централна Европа, Хонландия. От дълго време имах желание да си измисля псевдоним, защото всички хора на изкуството имат нужда от такъв - някаква комбинация от думи, звучност, променят част от имената си, за да звучи някак по-комерсиално. За Наски Корело ми подсказа една приятелка на певец, който свиреше в група "Елит" още в България, тя ми предложи нещо като Корело, което много ми хареса, защото едно време фамилията на пра дядо ми не е била Андреев, а Корандов и от оттам Корело бе близко по звучене. Имам колеги от нашия бизнес, които ме знаят с този псевдоним от много години. Само в разни формалности и документации се представям с Атанас Андреев, даже дъщеря ми е записана като Ванеса Наски Корело: Не че не си харесвам името, просто не ми е харесвало, че някой ти дава име. Да, това си е традиция, но в артистичния живот има шанс да си измисля име, което на мен да ми хареса.

КЗ: Защо точно китарата - мислиш ли, че тя е инструментът, с който най-добре можеш да изразиш чувствата си?

НК: Когато бях по-малък, винаги са ми правели впечатление по-големите, които са свирели на китари по разни градинки и звукът на китарата винаги ме е докосвал по някакъв начин и оттогава съм искал да свиря на този инструмент. Даже първоначално много исках да свиря на пиано, то е такъв един инструмент: нагледно се виждат клавиши,а и родителите ми настояваха, но малко по-късно реших, че искам да свиря на китара и това беше моето желание. Китарата може да звучи много зловещо, много тъжно, въобще може да изрази голям диапазон от чувства.

КЗ: Как се чувстваш сред американска публика или готина ли е американската публика?

НК: Публиката си е публика, според мен. Хората обичат да слушат музика, където и да се намират по света - получавам същите реакции на хора, получавам мнения, може би е по-многобройна американската публика. Значи, когато свиря с групата на Кейси, свиря по негов аранжимент и променям леко това, което той предлага, това не е моя музика, аз участвам в нея, но винаги има едно оценяване, потупване по рамото, прекланяне и възхищение, защото от изпълнението на този, който свири, хората разбират какъв е и какво прави. Един талантлив музикант не може да се прикрие дори и да свири в чужда група.

КЗ: Коя е най-блажената форма на релакс за теб?

НК: Напоследък даже говорихме с един колега от моята група по този въпрос и така стигнах до извода, че релакса и почивката не са цел за мен, сигурно за някои хора са, за мен не - точно обратното имам нужда от ангажираност. Понеже много идеи сме започнали още в първия вариант на групата с всички българи, сега в групата участват и двама американци, много песни сме направили, които са останали незаписани и в най-скоро време трябва да бъдат извадени, записани с днешна дата. Искаме да направим албум, може да включим и версия на английски, но те са си качествени неща и трябва да бъдат изкарани, защото независимо, че е по-стара музиката като дата, като съществуване, хубаво е да се знае какви са били тези хора преди. И въобще много други неща ми се въртят в главата, така че не искам релакс, а натовареност, ангажираност, моите идеи не ми дават мира. Имам едно натрупване на идеи, а нещо, което се е натрупало в мен било то емоции, идеи трябва да излезне наяве. Наскоро изпратих мои изпълнения на приятели, колеги от България и те в отговор като тяхно мнение бяха написали: "Насе, дори и да беше в България щеше да разбереш колко много си пораснал!". Първите няколко минути не можах така да схвана какво са имали предвид. Искали са да ми кажат, че дори и в България да бях, където тази музика не е толкова популярна, дори там бих разбрал колко съм изсрастнал в това, което правя. Значи качеството на музиката се е променило, човек се променя - дали на хубаво, дали на лошо, важното е, че отчитам промяна.

КЗ: На 7 юли ви предстои концерт в Шамбург, къде ще се състои и кой го органзира

НК: Кой го организира - организира го нещо като мениджърска агенция, с която работим. Та те се интересуват само от броя на хората, които ще влезнат в този клуб. Пример: ако си красива певица, може би ще влезнат много хора, ако си красива певица и пееш страхотно ще влезнат още повече хора и ще бъдеш Ок, а ако само свириш страхотно...Значи в мениджърската организация никой не се интересува от музиката сама по себе си, важното е да влезнат между 40 и 60 човека. Може да звучи грубо така, но като се обадиш на мениджърска къща, първият въпрос е: "Колко души може да вкарате?" и после "Красиви ли сте, какви сте, може ли да ходите...?". Всички са добре дошли на концерта.

КЗ: Мислиш ли, че музиката е отдушник на твоя вътрешен свят?

НК: Значи, като по-млади хората се учат, мислят си, че трябва да ходят на уроци, подготвят се и си мислят, че това ще ги доведе до знания, които могат да прилагат, но по-късно разбират, че крайният продукт е всичко друго, но не и това. Имаше един филм за Бетовен, бяха внедрили една мадама да се научи как той композира, да направи копия на неговите произведения във вида им, в който ги виждаме и сега, защото те са изглеждали като някакви драсканици, тя беше умишлено внедрена. Имаше една част, в която Бетовен я попита: "Ти какво правиш тук?" и тя отговори: "Искам един ден да стана велик композитор като теб, искам да се докосна до твоето творчество." А той я седна срещу него на един стол и и каза: "Музиката идва отгоре, а ти си някакъв проводник", значи той не и говори за никакви композиции и ноти, музиката идва от горе, отвън. Това е някакво чувство, казват ми, че като композирам мога нарочно да внуша някакви емоции - от минало, от детство, любовни вълнения. Наскоро завърших така един проект, за който съм много доволен: написах текст от началото до края, в който наистина съм дал израз на вътрешния си свят и в който всяка дума има неслучайно място и значение.
Коментирай

ТЕКСТ:
ИМЕ:
E-MAIL:
ВЪВЕДЕТЕ КОДА:
     


 
реклама
 
ПРАВОСЛАВЕН
КАЛЕНДАР
11/22/2018
Сашо, Сашка, Цанко, Александър, Александра
11/23/2018
Екатерина, Катя
11/29/2018
Андрей
ЧЕСТИТО НА ВСИЧКИ ИМЕННИЦИ!
реклама
реклама
 
 
 
Условия за ползване | Всички права запазени © 2009 JD Omnimedia L.L.C.   RSS news